При изследването на най-древните езици, едно от първите предположения, до което достигат окултните автори, е за съществуването на езика Ватан – наричан още Адамически език или Езикът на светлината.
Той се смята за първичен, геометричен и свещен език, от който произлизат всички по-късни човешки езици.
Днес от него почти нищо не е запазено, освен отделни знаци и символи, които напомнят за геометричната му структура – линии, дъги, точки, части от сфери.
Според някои изследователи буквите на Ватан са били извлечени от важни точки в пресечните линии между геометричните тела, представящи дванадесетте зодиакални знака, седемте планети и трите елемента – именно такава структура виждаме в труда на Сент-Ив д’Алведр „Археометърът“, където е описана матрицата на сътворението.
Този език не е бил фонетичен, а вибрационен – всяка форма е излъчвала звук, а всеки звук е носел геометрична вълна.
Затова се казва, че боговете са говорели чрез светлина, а хората – чрез нейните сенки.