На всеки 13 хил. години на земята настъпва голям апокалипсис – потоп обикновено, който маркира смяната на голям цикъл с друг, смяната на една раса с друга. Знанието обаче се предава от раса на раса и затова се грижат т. нар. ХИПЕРБОРЕИ или благите, благородните. Тези които са КАТО БОГ! Те живеят на север, излизат от Земята и са друиди, магове, вещери, жрици, които живеят мирно и мъдро.
Връщаме се в началото на големия цикъл, в който се движим. Става дума за цикъл от 25 хил. години, започнал на земята преди около 13 хил. години. Има различни теории, но онази, която ми се струва логична, е че се намираме на половината път на този цикъл. Преминали сме през Златната ера, след това сребърна, после бронзова и сега сме на края на желязната ера. Следва еволюционен преход през бронзова – сребърна, докато завършим цикъла си в златна.
На всеки 25 хил. години започва нов голям цикъл на еволюцията, той се базира на съвпада с галактическото Слънце със Слънцето на нашата слънчева система. Смените на епохите са описани и в КАМЪК на Атценките, така нар. Календар на маите. При началото на всяка нова голяма епоха е нужно да се стартира, презареди енергията на земята / или там където възниква нов живот. А да се активизира тази енергия е нужно да се свържат земята/ или планетата на която се възражда живот/ със силата на Космоса/ силата на космоса = знанието какво е той!“.
Тази връзка е описана отчасти е Берешит гл. 4 в думите на Мойсей и в апокрифните книги на Енох!
Там се описва, че когато Земята е потънала в грях, расите са унищожени, а църквата – покварена. Църквата е символ на майката, на богинята майка и мъдростта. Тогава се образуват множество девически общества – братства от Девици.
Синовете на небесните Алхим-и / Елохими – богове и богини/ обикват тези дъщери и слизат при тях, което в Книгата на Енох е описано като „падналите ангели пожелали земните жени“. Символично това означава, че небесния разум се дава на земните жители, за да го приемат, оплодят и родят за себе си.
Така в най-страшните периоди на Земята е писано девите да се съберат и да предизвикат отново към себе си интереса на духовните същности и заедно да прочистят земята. Да разчетем това. Дева е чистата мъдрост, подхранена от безкористна любов и милосърдие, бива „ оплодена“ от вдъхновение и така ражда своите синове / словото, идеите/ които се трудят за еволюцията на човешкото съзнание.